Кръгла маса – дървена, стара,
за живот егоистичен тя натяква.
Без начало, без край – все така,
сирени без глас и сянка на врана в мъгла.
Сърца – от камък, очи– в плам,
юлски огън в гора, изпепеляващ наред.
Търсим и гълтаме всичко без срам –
сянката гладна на тигър в капан.
Ръце ни – строшени, без пръсти, без мощ,
ровят за злато в земята без нощ,
в утробата тъмна на Уран – Титанът,
ала сме сенки бедни – без планът. ...