30 abr 2025, 12:37

Цикъл на отсъствието

391 0 0

Кръгла маса – дървена, стара,

за живот егоистичен тя натяква.

Без начало, без край – все така,

 сирени без глас и сянка на врана в мъгла.

 

Сърца – от камък, очи– в плам,

юлски огън в гора, изпепеляващ наред.

Търсим и гълтаме всичко без срам –

сянката гладна на тигър в капан.

 

Ръце ни – строшени, без пръсти, без мощ,

ровят за злато в земята без нощ,

в утробата тъмна на Уран – Титанът,

ала сме сенки бедни – без планът.

 

Лилии – загубени в локва без влага,

ловци на съдба, задушаваме драга.

Боси блуждаем, от себе си глухи,

сянка оставена – чужди и сухи.

 

Очите ни пълни, но в душата – празно,

с въздух от хелий – леко, но ужасно.

Данталион – прокълнат, с лице без лице,

всичко изчезва в космическо поле.

 

Всяка бездънна открадната чаша –

с дупка в сърцето – не можем да гасим жажда.

Не е в чашите, нито в стената,

ни в скръбта, ни в ехото на тишината.

 

Проклятие – липсата, без име, без глас,

бикове без звук, сиви сълзи сред нас.

Прадедна болка – в ковчег от сребро,

всяка крачка е следа, всеки миг – тегло.

 

И назад се обръщаме – пак и пак,

към неизживяното – пуст, мрачен знак.

А то – като сянка, все ни следва навред,

в търсене тръгнали – към своя завет

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...