30.04.2025 г., 12:37

Цикъл на отсъствието

411 0 0

Кръгла маса – дървена, стара,

за живот егоистичен тя натяква.

Без начало, без край – все така,

 сирени без глас и сянка на врана в мъгла.

 

Сърца – от камък, очи– в плам,

юлски огън в гора, изпепеляващ наред.

Търсим и гълтаме всичко без срам –

сянката гладна на тигър в капан.

 

Ръце ни – строшени, без пръсти, без мощ,

ровят за злато в земята без нощ,

в утробата тъмна на Уран – Титанът,

ала сме сенки бедни – без планът.

 

Лилии – загубени в локва без влага,

ловци на съдба, задушаваме драга.

Боси блуждаем, от себе си глухи,

сянка оставена – чужди и сухи.

 

Очите ни пълни, но в душата – празно,

с въздух от хелий – леко, но ужасно.

Данталион – прокълнат, с лице без лице,

всичко изчезва в космическо поле.

 

Всяка бездънна открадната чаша –

с дупка в сърцето – не можем да гасим жажда.

Не е в чашите, нито в стената,

ни в скръбта, ни в ехото на тишината.

 

Проклятие – липсата, без име, без глас,

бикове без звук, сиви сълзи сред нас.

Прадедна болка – в ковчег от сребро,

всяка крачка е следа, всеки миг – тегло.

 

И назад се обръщаме – пак и пак,

към неизживяното – пуст, мрачен знак.

А то – като сянка, все ни следва навред,

в търсене тръгнали – към своя завет

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...