27 июл. 2004 г., 14:50

Цирк

1.4K 0 1
Всичко беше толкова кратко.
Кратко детство
и кратка любов.
Само старостта ще е дълга, дълга -
зимна нощ,
накъсана от лош сън.
Мина времето на големите циркове,
с пъстри шатри
и много зверове.
Днес една единствена маймунка само
виси над главата ми
на късо въже,
присмива ми се
с голямата си беззъба уста.
Дори на пръсти не мога да я стигна.
Уморих се вече от тази игра.
Циркът всеки момент ще си тръгва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станка Парушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ха!Многооооо добро!Допадна ми!Сигурно,защотото е сдухващо

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...