Jul 27, 2004, 2:50 PM

Цирк

Poetry

1.4K 0 1

Всичко беше толкова кратко.
Кратко детство
и кратка любов.
Само старостта ще е дълга, дълга -
зимна нощ,
накъсана от лош сън.
Мина времето на големите циркове,
с пъстри шатри
и много зверове.
Днес една единствена маймунка само
виси над главата ми
на късо въже,
присмива ми се
с голямата си беззъба уста.
Дори на пръсти не мога да я стигна.
Уморих се вече от тази игра.
Циркът всеки момент ще си тръгва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

joinmeindeath (НеЗнам)

Ха!Многооооо добро!Допадна ми!Сигурно,защотото е сдухващо

2004-08-07T09:00:05+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0