27.07.2004 г., 14:50

Цирк

1.4K 0 1
Всичко беше толкова кратко.
Кратко детство
и кратка любов.
Само старостта ще е дълга, дълга -
зимна нощ,
накъсана от лош сън.
Мина времето на големите циркове,
с пъстри шатри
и много зверове.
Днес една единствена маймунка само
виси над главата ми
на късо въже,
присмива ми се
с голямата си беззъба уста.
Дори на пръсти не мога да я стигна.
Уморих се вече от тази игра.
Циркът всеки момент ще си тръгва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станка Парушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха!Многооооо добро!Допадна ми!Сигурно,защотото е сдухващо

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...