Цирк
Кратко детство
и кратка любов.
Само старостта ще е дълга, дълга -
зимна нощ,
накъсана от лош сън.
Мина времето на големите циркове,
с пъстри шатри
и много зверове.
Днес една единствена маймунка само
виси над главата ми
на късо въже,
присмива ми се
с голямата си беззъба уста.
Дори на пръсти не мога да я стигна.
Уморих се вече от тази игра.
Циркът всеки момент ще си тръгва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станка Парушева Всички права запазени
Сигурно,защотото е сдухващо