Cлънчогледово хвърчило
Листенце крушово е свил
октомври и свирука весел.
И шарен е, и драг, и мил,
в кадрил листенцата понесъл,
върти се вятърът – дервиш
и спира само докогато,
високо вдигне, я го виж,
листата златни, цяло ято.
И слънцето зад бор един,
уж да почине се е скрило,
шепти ми старият комин:
— " Виж, слънчогледово хвърчило!"
Понатежалите пчели,
врабци и гълъби – гълчава,
измамно, но като че ли,
отново лято продължава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
