Patrizzia (Надежда Ангелова)
2278 18234
4 апр. 2019 г., 11:02  

Cойка присмехулка 

  Поэзия » Гражданская
681 15 18

Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.

 

Прикоткана лъстиво – съвестта ти,
душата ти гладува за мечти,
а аз крещя в средата на нощта ти,
че нищо в този свят не е "почти"...

 

Почти човек си и почти те има,
почти обичаш, мразиш, но почти.
Аз – сойка, с присмехулните си рими.
Двукракото пернато май си ти.

 

Забравен е и Диоген, отдавна
един си уж, а имаш сто лица,
съдбата присмехулно е безславна,
крещи си, сойке, хвъркай... Без перца...

 

---------------------------

Благодаря, Краси, за помощта...И за труда ти, като цяло.

.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ена, Марианче, Петра, хубав ден ви желая!
  • Съвсем скоро ги гледах отново, "Игрите на глада". Много са силни стиховете ти и този образ е поредният знаков в тях. Поздравявам те!
  • Да, Мариана, в "Игрите на глада" ...
    Там е итерпретацията на Сюзън Колинс...
    А аз не успях да вникна в тази интерпретация тук... затова казах, че е твърде дълбоко за мен (метафорите имам предвид... интуиция за "бунт И между тях"... дълбоко закодирано... за мен, де). Надявам се да съм изключение, макар, че (пак го казвам) с удоволствие се потопих в мистиката.
    А иначе сойката я свързвам с интелект, умение да подражава и срамежливост...
  • Наде... чак в такива дълбоки води не мога да плувам...
    Разбрах, че е бунт, то и от самолет си личи. Но не разбрах срещу какво точно е бунтът... много загадъчно...
    А и нещо не успях да вържа сойката с бунта...дори специално изчетох маса неща за това пернато. Вкара ме в задънена улица, честно си го признавам Но въпреки тази тайнственост и шифър, стихът ми хареса като звучене и динамика. Типично в твой стил!
  • Радвам се, че не отлетя, сойката. Благодаря ви!
  • Напълно съм съгласна и наясно, но се получи наистина красиво. Понякога с малко помощ идеята на даден творец изкристализира и блести още повече, а удоволствието остава за читателя.
  • Само съдействах за заглаждането на едни ръбчета. Не съм източникът на вдъхновение.
  • Моите очи си имат собствени везни, така че... И сърцето, и душата, мислят и чувстват, това, което е в ума, тоест, което написа и моята ръка.Спирам до тук, то просто няма нужда от повече.
  • Благодаря, Миночка! Ау, Лия, ти поне си наясно, колко далече е от съвършенството госпожа-" следвай ме, ако ти стиска". Заслугата, за това е на Краси, Марианче.
  • Сега вече имам затруднение...Как да коментирам нещо толкова близко до идеал и съвършенство? Пера, светлина и сойка...и едно комбинация от стил, изразност и изтънчен изказ, без да изпускаме и правилното изпълнение. За вдъхновението и емоционалната наситеност...То просто няма какво да се каже, трябва да се почувства!
  • Бунтът на душата, красива поезия и чувства жарки.Хареса ми.
  • Няма загадъчност, Краси. Има бунт. Има огорчение. Последният куплет се вмества в пословицата: Една птичка, пролет не прави. Благодаря ви, момичета!
  • Има някаква загадъчност в творбата. Сякаш е отговор на нечия реплика. Но източникът на вдъхновение е запазен в тайна.
  • Тъжно!
  • Силно е Наде!
  • Метафори, момичета, метафори. Обществото ни, като цяло и последните събития тук, в частност. Радвам се, че ви харесва.
  • Стихът ми хареса и като изпълнение, и като идея. Но защо в категория гражданска поезия? Нещо не ми се връзва.
  • Стихът е хубав като структура, рима и се усеща сила в посланието. Но аз не успях да свържа нещата... тук много голяма дълбочина, признавам си. Бих искала да му се насладя напълно.
    Жокер?
Предложения
: ??:??