Cойка присмехулка
Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти,
душата ти гладува за мечти,
а аз крещя в средата на нощта ти,
че нищо в този свят не е "почти"...
Почти човек си и почти те има,
почти обичаш, мразиш, но почти.
Аз – сойка, с присмехулните си рими.
Двукракото пернато май си ти.
Забравен е и Диоген, отдавна
един си уж, а имаш сто лица,
съдбата присмехулно е безславна,
крещи си, сойке, хвъркай... Без перца...
---------------------------
Благодаря, Краси, за помощта...И за труда ти, като цяло.
.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Но въпреки тази тайнственост и шифър, стихът ми хареса като звучене и динамика. Типично в твой стил!
