Цветна къщичка в снежец
спи сред други по-големи,
пее зимния ветрец,
бор покланя се доземи.
Сякаш влизам в снежен рай,
тихото ме приютява,
бялото расте безкрай
и сърцето утешава.
Зимно утрото блести,
пред очите се разтваря
и с любимите черти
на небесната ми вяра.
© Милена Френкева Все права защищены