Цветни ветрове
Ветровете биват цветни.
От сивия ми доскуча.
Зеленият някак дискретно
закъта спомен във съня…
От златния остана пламък,
лилавият пък прецъфтя,
а черния вградих във камък.
Червеният ме връхлетя.
На жълтия закичих цвете,
от белия набрах сълзи.
А синият благословен е,
небе безкрайно подари…
Разперила крилата в полет,
обикнах тази синева.
Сега летя през синя пролет
и там ме чака любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любка Славова Все права защищены
