Ветровете биват цветни.
От сивия ми доскуча.
Зеленият някак дискретно
закъта спомен във съня…
От златния остана пламък,
лилавият пък прецъфтя,
а черния вградих във камък.
Червеният ме връхлетя.
На жълтия закичих цвете,
от белия набрах сълзи.
А синият благословен е,
небе безкрайно подари…
Разперила крилата в полет,
обикнах тази синева.
Сега летя през синя пролет
и там ме чака любовта.
© Любка Славова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
