Ветровете биват цветни.
От сивия ми доскуча.
Зеленият някак дискретно
закъта спомен във съня…
От златния остана пламък,
лилавият пък прецъфтя,
а черния вградих във камък.
Червеният ме връхлетя.
На жълтия закичих цвете,
от белия набрах сълзи.
А синият благословен е,
небе безкрайно подари…
Разперила крилата в полет,
обикнах тази синева.
Сега летя през синя пролет
и там ме чака любовта.
© Любка Славова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
