1 мая 2021 г., 15:11

Цветница

393 0 0

 

Цветница

 

Цветята дето брахме ще увяхнат,

но нашата наивност ще остане

със вярата към същността им тяхна

във емоционалната ни памет!...

 

Разбираме, но никога не можем

спокойно  логиката на нещата –

да приемем, че което ни докосва:

отива си, умира и така нататък...

 

Понеже е жестоко, че сме смъртни

и Целият ни свят е тъй обречен,

че в път обратен няма да се върне...

...Но може би Духът ни ще е вечен!...

 

А пък цветята ще цъфтят отново,

но вече ще е в следващата пролет –

със благослов от божието слово,

което ветровете ще измолят...

 

... Измамна и хазартна е съдбата,

а моят пъг отдавна е предречен –

та за това и заради цветята -

тогава в друг ще вярваш, че е вечен!...

 

01.05.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...