danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
21 сент. 2011 г., 00:09

Цветно 

  Поэзия » Любовная
857 0 17

Денят изтича някак сив и тъжен,

и сякаш търси смисъл да възкръсне.

Къде ли скита по бездомни пътища,

преглъщайки досадата...  до втръсване.

 

Но този сив и тъжен ден е скучен.

Не ми отива тленната досада.

В очите ми бълбукат диви ручеи

и лудостта ми пали нови клади.

 

А вятърът е моето спасение.

Дъждът пречиства дръзката ми мъдрост.

Звездите са последното знамение

с което и в съня ти ще възкръсвам.

 

А той пулсира цветен в мойте длани,

намерил своя смисъл като огън,

щом още съществува любовта ни.

 

Ще бъде цветен всеки следващ спомен.

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??