danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
21.09.2011 г., 0:09 ч.

Цветно 

  Поезия » Любовна
847 0 17

Денят изтича някак сив и тъжен,

и сякаш търси смисъл да възкръсне.

Къде ли скита по бездомни пътища,

преглъщайки досадата...  до втръсване.

 

Но този сив и тъжен ден е скучен.

Не ми отива тленната досада.

В очите ми бълбукат диви ручеи

и лудостта ми пали нови клади.

 

А вятърът е моето спасение.

Дъждът пречиства дръзката ми мъдрост.

Звездите са последното знамение

с което и в съня ти ще възкръсвам.

 

А той пулсира цветен в мойте длани,

намерил своя смисъл като огън,

щом още съществува любовта ни.

 

Ще бъде цветен всеки следващ спомен.

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??