Цветно
Денят изтича някак сив и тъжен,
и сякаш търси смисъл да възкръсне.
Къде ли скита по бездомни пътища,
преглъщайки досадата... до втръсване.
Но този сив и тъжен ден е скучен.
Не ми отива тленната досада.
В очите ми бълбукат диви ручеи
и лудостта ми пали нови клади.
А вятърът е моето спасение.
Дъждът пречиства дръзката ми мъдрост.
Звездите са последното знамение
с което и в съня ти ще възкръсвам.
А той пулсира цветен в мойте длани,
намерил своя смисъл като огън,
щом още съществува любовта ни.
Ще бъде цветен всеки следващ спомен.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
