Sep 21, 2011, 12:09 AM

Цветно 

  Poetry » Love
826 0 17

Денят изтича някак сив и тъжен,

и сякаш търси смисъл да възкръсне.

Къде ли скита по бездомни пътища,

преглъщайки досадата...  до втръсване.

 

Но този сив и тъжен ден е скучен.

Не ми отива тленната досада.

В очите ми бълбукат диви ручеи

и лудостта ми пали нови клади.

 

А вятърът е моето спасение.

Дъждът пречиства дръзката ми мъдрост.

Звездите са последното знамение

с което и в съня ти ще възкръсвам.

 

А той пулсира цветен в мойте длани,

намерил своя смисъл като огън,

щом още съществува любовта ни.

 

Ще бъде цветен всеки следващ спомен.

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??