25 нояб. 2006 г., 11:14

цветове

793 0 8
цветове


на пътешествие
ще тръгна
да

искам като Магелан
или като Колумб и Поло
да откривам нови светове
сред океани и морета
самотни острови
и континенти
в лагуните
на крехката сърдечност
или лимани
във душевна треска
богатството
от тупкането на кръвта
адреналинът носещ се
като житейска песен

не искам
все да преоткривам
едни и същи красоти
великолепни са
но новото и да е сиво
е прелестно и в тоз нюанс

душата често далтонист е
не вижда сребърното
в сивкавия перформанс

черно
бяло
сиво
прекрасни цветове
а едно сърце
богато ли е
съзира пъстрота

във черно
строга красота на мрака
и сякаш многоцветни
са белите звезди
луната
вечерницата
или пък зората
или нощното море
със чернобели пенещи вълни
като с палитра
промълвяващи
шептящи в луди цветове

във бяло
сватбената снимка
където само бялото е цвят
и гълъбът е символът лиричен
на мир
на щастие
на кръговрат

във сребърно спомнете само
обични и незабравими
косите уважавани на Мама

цвета е звук
послушайте
цвета е тупкащо сърце
понякога е и разруха
понякога е болка
а нявга
е вопъл
на дете




ЧАР.......25.11.06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...