28 нояб. 2009 г., 22:35

Цветове

826 0 3

Щом срещнах те, аз знаех,
че теб съм чакал до сега.
В теб видях всичко,
що съм търсил,
но не откривах, за беда.
От теб разбрах
как богатство
в бедността си да открия,
как дори в тъгата си
да съм щастлив.
Научи ме, че в капка дъжд
има достатъчно магия
да направи деня ми розов,
когато бил е сив.
Показа ми света по-цветен,
отколкото за мене някога е бил.
А аз лакомо и ненаситно
исках повече с всеки следващ ден
и ти, с риск да избледнееш,
даваше цветовете си на мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...