28.11.2009 г., 22:35

Цветове

827 0 3

Щом срещнах те, аз знаех,
че теб съм чакал до сега.
В теб видях всичко,
що съм търсил,
но не откривах, за беда.
От теб разбрах
как богатство
в бедността си да открия,
как дори в тъгата си
да съм щастлив.
Научи ме, че в капка дъжд
има достатъчно магия
да направи деня ми розов,
когато бил е сив.
Показа ми света по-цветен,
отколкото за мене някога е бил.
А аз лакомо и ненаситно
исках повече с всеки следващ ден
и ти, с риск да избледнееш,
даваше цветовете си на мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...