Цветя, цветя, цветя, навсякъде цветя!
Сезонът на студа най-сетне отлетя;
по клоните блестят висулки не, а пъпки,
денят гризе нощта с растящите си зъбки;
където гарван чер бе свикнал да гълчи,
на кòса песента се чува да звучи
и облакът, платна развил в следобед късен,
е някак на шега начернен и навъсен,
наместо дим тръпчив в затоплената шир
се носи аромат на скършен стрък чемшир;
рой гълъби, макар в премяна сива, гукат;
със сламки за гнездо пък пълни се улукът. ...