Apr 28, 2013, 10:38 AM

Цветя, цветя, цветя, навсякъде цветя... 

  Poetry » Love
1195 0 4

Цветя, цветя, цветя, навсякъде цветя!
Сезонът на студа най-сетне отлетя;
по клоните блестят висулки не, а пъпки,
денят гризе нощта с растящите си зъбки;
където гарван чер бе свикнал да гълчи,
на кòса песента се чува да звучи
и облакът, платна развил в следобед късен,
е някак на шега начернен и навъсен,
наместо дим тръпчив в затоплената шир
се носи аромат на скършен стрък чемшир;
рой гълъби, макар в премяна сива, гукат;
със сламки за гнездо пък пълни се улукът.
Надвилият смъртта живот бълбука вред,
луната не е къс метал, а пита мед
и отразяват се небесните пчелици,
наместо в локви лед, в смарагдови зеници...

Ах младият април, безгрижният април,
април, най-чудното създание родил!
Обичам го и го прегръщам пак, но колко
години ще горчиш в целувката ни, болко?

© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно!
  • Пролетното настроение блика почти до апотеоз. Но след този отрезвяващ финал да бъда ли гадна и да ти припомня, че уж обичаш есента? Само заради една дама от зодия Овен бива ли такова "сезонно" предателство
  • Мммм, много ми хареса цялата идея и перфектното изпълнение!
    "денят гризе нощта с растящите си зъбки"
  • Елегантна антитеза на финала след впечатляващата образност на пролетното пробуждане ( това, ако бях критик)
    Иначе - готино и very very Льо Ше
Random works
: ??:??