29 авг. 2015 г., 09:49

Цветя обречени на Бога

555 0 4

 

 

Цветя обречени на Бога

 

Аз любех паднали богини,

клакьор бях на бездарни смешници,

живях с „човешките руини”

на непокаяли се грешници

 

и чувствата си разигравах

хазартно в любовта, и в кръчмите,

и абстиненцията давех

със евтиното вино в бъчвите...

 

... А плащах скъпо и прескъпо,

защото плащах със душата си:

за целият живот безпътен,

че и за редките му гратиси...

 

Но тъй била е закодирана

във мене мъжката природа!...

 

... А във Душата ми умираха:

цветя обречени на Бога!...

 

Коста Качев,

29.08.2015.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...