Цветя обречени на Бога
Цветя обречени на Бога
Аз любех паднали богини,
клакьор бях на бездарни смешници,
живях с „човешките руини”
на непокаяли се грешници
и чувствата си разигравах
хазартно в любовта, и в кръчмите,
и абстиненцията давех
със евтиното вино в бъчвите...
... А плащах скъпо и прескъпо,
защото плащах със душата си:
за целият живот безпътен,
че и за редките му гратиси...
Но тъй била е закодирана
във мене мъжката природа!...
... А във Душата ми умираха:
цветя обречени на Бога!...
Коста Качев,
29.08.2015.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
