Aug 29, 2015, 9:49 AM

Цветя обречени на Бога

  Poetry » Other
552 0 4

 

 

Цветя обречени на Бога

 

Аз любех паднали богини,

клакьор бях на бездарни смешници,

живях с „човешките руини”

на непокаяли се грешници

 

и чувствата си разигравах

хазартно в любовта, и в кръчмите,

и абстиненцията давех

със евтиното вино в бъчвите...

 

... А плащах скъпо и прескъпо,

защото плащах със душата си:

за целият живот безпътен,

че и за редките му гратиси...

 

Но тъй била е закодирана

във мене мъжката природа!...

 

... А във Душата ми умираха:

цветя обречени на Бога!...

 

Коста Качев,

29.08.2015.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...