Цветята огнени в очите
Обичаш ли ме?
Или слънцето изгря
и облаците разпиля зад хоризонта?
Целувката ти като утринна роса
на любовта ми огнено-гореща
отново жаждата изгаряща насити!
Като потънал в розова мъгла
За теб не срещнах на планетата Земя
красиви истински цветя!
За тебе нося пламък във очите!
Едничко името ти ме крепеше във нощта -
на самотата във душата ми Архонта!
Дали късмет е или пък съдба?
Или куршум удари ме, като войник на фронта?
Загивам тихо в твоите крака..
Пропадам в бездната безкрайна запокитен...
Но в същност не потъвам, аз летя!
Ще ме съзреш, погледнеш ли звездите!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
