9 апр. 2007 г., 12:50

Цвят и молитва

743 0 6
 


Не ми отнемай
думите,
които с многоточие
завършват.
Обичам
след залезите
с теб да говорим.
Римите
леки са,
като морето привличат.
В дълбокото -
най-синьото признание
на лунно пиано

и звездна цигулка.
Не чуваш ли?
Послушай с душата си.
С ръцете копней,
със сърцето бленувай...
Не отмивай
следите ми
в  очите
удобно настанили се.
(дори по бялото на листа,
гумата  по-остра от игла е.)
Така, уютно ми е.
Топло.
Обещаващо.
(а аз дори не молех...)
Недей ми връща времето,
в което двама беше много,
всичко.
Понякога само  обич не стига.
(само понякога)
Не ме отпращай.
Недей ми казва върви.
След малко земята
слънцето ще целуне.
И
цветове и молитва

ще бъде.
А аз,
усещам солта от морето
по твоите мигли
как изсъхва.
Чувам сърцето ти.
Вдишвам
на често.
Изпивам
дъха ти.
С очите си дишам.
Протягам ръка.
Мълчим.
Тишината по-смела е.
Тя не трепти
и в сълзите дори
лековита е.
Не ми отнемай
копнежа
нежно в ръцете
разлистен,
в зениците
цветята
недей откъсва.
Не!
Не ми отнемай думите,
които с многоточие завършват.
След малко земята,
слънцето ще целуне
и небето,

цвят и молитва,

ще бъде.
Ще бъде!

 
 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "След малко земята,
    слънцето ще целуне
    и небето,
    цвят и молитва,
    ще бъде."

    И нека бъде!
    Въздействащо и силно!
    Браво Киара!
  • Да бъде!
  • яснота и магия...поезия в поезията!
  • "Послушай с душата си.
    С ръцете копней,
    със сърцето бленувай..."

    Много ми хареса!!! Чудесно!!! Поздрави, Киара!!!
  • Не ми отнемай думите,
    които с многоточие завършват.
    След малко земята,
    слънцето ще целуне
    и небето,

    цвят и молитва,

    ще бъде.
    Ще бъде!

    Браво, Киара. Някаква тъга носят повечето ти стихове, но са толкова въздействащи. Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...