Apr 9, 2007, 12:50 PM

Цвят и молитва

  Poetry
746 0 6
 


Не ми отнемай
думите,
които с многоточие
завършват.
Обичам
след залезите
с теб да говорим.
Римите
леки са,
като морето привличат.
В дълбокото -
най-синьото признание
на лунно пиано

и звездна цигулка.
Не чуваш ли?
Послушай с душата си.
С ръцете копней,
със сърцето бленувай...
Не отмивай
следите ми
в  очите
удобно настанили се.
(дори по бялото на листа,
гумата  по-остра от игла е.)
Така, уютно ми е.
Топло.
Обещаващо.
(а аз дори не молех...)
Недей ми връща времето,
в което двама беше много,
всичко.
Понякога само  обич не стига.
(само понякога)
Не ме отпращай.
Недей ми казва върви.
След малко земята
слънцето ще целуне.
И
цветове и молитва

ще бъде.
А аз,
усещам солта от морето
по твоите мигли
как изсъхва.
Чувам сърцето ти.
Вдишвам
на често.
Изпивам
дъха ти.
С очите си дишам.
Протягам ръка.
Мълчим.
Тишината по-смела е.
Тя не трепти
и в сълзите дори
лековита е.
Не ми отнемай
копнежа
нежно в ръцете
разлистен,
в зениците
цветята
недей откъсва.
Не!
Не ми отнемай думите,
които с многоточие завършват.
След малко земята,
слънцето ще целуне
и небето,

цвят и молитва,

ще бъде.
Ще бъде!

 
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

  • "След малко земята,
    слънцето ще целуне
    и небето,
    цвят и молитва,
    ще бъде."

    И нека бъде!
    Въздействащо и силно!
    Браво Киара!
  • Да бъде!
  • яснота и магия...поезия в поезията!
  • "Послушай с душата си.
    С ръцете копней,
    със сърцето бленувай..."

    Много ми хареса!!! Чудесно!!! Поздрави, Киара!!!
  • Не ми отнемай думите,
    които с многоточие завършват.
    След малко земята,
    слънцето ще целуне
    и небето,

    цвят и молитва,

    ще бъде.
    Ще бъде!

    Браво, Киара. Някаква тъга носят повечето ти стихове, но са толкова въздействащи. Браво!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...