9.04.2007 г., 12:50

Цвят и молитва

739 0 6
 


Не ми отнемай
думите,
които с многоточие
завършват.
Обичам
след залезите
с теб да говорим.
Римите
леки са,
като морето привличат.
В дълбокото -
най-синьото признание
на лунно пиано

и звездна цигулка.
Не чуваш ли?
Послушай с душата си.
С ръцете копней,
със сърцето бленувай...
Не отмивай
следите ми
в  очите
удобно настанили се.
(дори по бялото на листа,
гумата  по-остра от игла е.)
Така, уютно ми е.
Топло.
Обещаващо.
(а аз дори не молех...)
Недей ми връща времето,
в което двама беше много,
всичко.
Понякога само  обич не стига.
(само понякога)
Не ме отпращай.
Недей ми казва върви.
След малко земята
слънцето ще целуне.
И
цветове и молитва

ще бъде.
А аз,
усещам солта от морето
по твоите мигли
как изсъхва.
Чувам сърцето ти.
Вдишвам
на често.
Изпивам
дъха ти.
С очите си дишам.
Протягам ръка.
Мълчим.
Тишината по-смела е.
Тя не трепти
и в сълзите дори
лековита е.
Не ми отнемай
копнежа
нежно в ръцете
разлистен,
в зениците
цветята
недей откъсва.
Не!
Не ми отнемай думите,
които с многоточие завършват.
След малко земята,
слънцето ще целуне
и небето,

цвят и молитва,

ще бъде.
Ще бъде!

 
 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "След малко земята,
    слънцето ще целуне
    и небето,
    цвят и молитва,
    ще бъде."

    И нека бъде!
    Въздействащо и силно!
    Браво Киара!
  • Да бъде!
  • яснота и магия...поезия в поезията!
  • "Послушай с душата си.
    С ръцете копней,
    със сърцето бленувай..."

    Много ми хареса!!! Чудесно!!! Поздрави, Киара!!!
  • Не ми отнемай думите,
    които с многоточие завършват.
    След малко земята,
    слънцето ще целуне
    и небето,

    цвят и молитва,

    ще бъде.
    Ще бъде!

    Браво, Киара. Някаква тъга носят повечето ти стихове, но са толкова въздействащи. Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...