13 февр. 2021 г., 19:30  

Цвят отронва полски трън 

  Поэзия » Любовная
457 7 26

Цвят отронва полски трън

 

 

С лъч погали ми косата

залезът, дошъл в позлата...

Цвят отронва полски трън...

Идва вечерта несетно,

в смут е пак сърцето клето...

Чудя се дали е сън,

сякаш той дошъл е вън...

 

Няма как да го опиша,

още тръпна и въздишам...

Вихър луд ме завъртя...

Тази вечер съм с рубини,

може пак от тук да мине...

Замъкът ми отесня,

иде ми да полетя...

 

Месец вече плува в здрача,

звезден тюл нощта окача...

Мрака стене с тъжен стон...

Шепна аз сред тихи двери:

"Ще ли той да ме намери?"...

Ах, под този небосклон

няма го - на своя кон...

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??