Feb 13, 2021, 7:30 PM  

Цвят отронва полски трън

  Poetry » Love
889 7 26

Цвят отронва полски трън

 

 

С лъч погали ми косата

залезът, дошъл в позлата...

Цвят отронва полски трън...

Идва вечерта несетно,

в смут е пак сърцето клето...

Чудя се дали е сън,

сякаш той дошъл е вън...

 

Няма как да го опиша,

още тръпна и въздишам...

Вихър луд ме завъртя...

Тази вечер съм с рубини,

може пак от тук да мине...

Замъкът ми отесня,

иде ми да полетя...

 

Месец вече плува в здрача,

звезден тюл нощта окача...

Мрака стене с тъжен стон...

Шепна аз сред тихи двери:

"Ще ли той да ме намери?"...

Ах, под този небосклон

няма го - на своя кон...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...