Цвят отронва полски трън
Цвят отронва полски трън
С лъч погали ми косата
залезът, дошъл в позлата...
Цвят отронва полски трън...
Идва вечерта несетно,
в смут е пак сърцето клето...
Чудя се дали е сън,
сякаш той дошъл е вън...
Няма как да го опиша,
още тръпна и въздишам...
Вихър луд ме завъртя...
Тази вечер съм с рубини,
може пак от тук да мине...
Замъкът ми отесня,
иде ми да полетя...
Месец вече плува в здрача,
звезден тюл нощта окача...
Мрака стене с тъжен стон...
Шепна аз сред тихи двери:
"Ще ли той да ме намери?"...
Ах, под този небосклон
няма го - на своя кон...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
