1 дек. 2010 г., 12:03

Цял месец играх с думите ти

568 0 3


Цял месец играх с думите ти

Пренареждах ги и ги предъвквах

Взирах се в нацупените ти устни

Без да разбирам защо си настръхнала


Цял месец оставих след себе си

И е все още същото


Кухненските ножове са подредени

Всеки на своето място

А ние продължаваме да се дебнем

И да разделяме тясното


Цял месец проблемите ни

Не ни станаха ясни


И сега сме се хванали за ръце

Държим се здраво

Едно малко момиче

И едно остаряло момче

Тръгнали да спасяват приятелството си


Цял месец като актьори се преструвахме

Че не ни е достатъчно

И сега зад завесите в тъмното

На аплодисменти се надяваме


1 декември 2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...