Цял месец играх с думите ти
Пренареждах ги и ги предъвквах
Взирах се в нацупените ти устни
Без да разбирам защо си настръхнала
Цял месец оставих след себе си
И е все още същото
Кухненските ножове са подредени
Всеки на своето място
А ние продължаваме да се дебнем
И да разделяме тясното
Цял месец проблемите ни
Не ни станаха ясни
И сега сме се хванали за ръце
Държим се здраво
Едно малко момиче
И едно остаряло момче
Тръгнали да спасяват приятелството си
Цял месец като актьори се преструвахме
Че не ни е достатъчно
И сега зад завесите в тъмното
На аплодисменти се надяваме
1 декември 2010
© Десислав Илиев Всички права запазени
Хареса ми!