Реших аз, чувства да разкрия
в малък, непретенциозен стих,
емоции и трепет да обвия
с любовни рими, във следобед тих.
И тъкмо пишех за сърцето,
с унесен поглед и с умивка...
там, нещо мръдна зад пердето,
кафе разлях на бялата покривка.
Кой смее, мислите ми да смущава –
рукнали са, бедствено в порой?!...
Партньорът, моля ви, ме наблюдава –
по часовник само, в този зной! ...