Цяла нощ ще те римувам
Реших аз, чувства да разкрия
в малък, непретенциозен стих,
емоции и трепет да обвия
с любовни рими, във следобед тих.
И тъкмо пишех за сърцето,
с унесен поглед и с умивка...
там, нещо мръдна зад пердето,
кафе разлях на бялата покривка.
Кой смее, мислите ми да смущава –
рукнали са, бедствено в порой?!...
Партньорът, моля ви, ме наблюдава –
по часовник само, в този зной!
– Ти, бройкаш ли ме? – с пръст го бутнах.
Тишина ми трябва и покой!
Зар'ди тебе, римите си сдухах!
– Под блузката са скрити. – казва той.
Палаво ме гледа... " Ще помогна!
Ще ти покажа стая, пълна с рими!" –
каква любов, та чак ме трогна...
нетърпеливо казах : "Покажи ми!"...
– Например, първо думата "любов"
и неизбежно свързвам я с "целувки"...
За теб на всичко, бубе, съм "готов"!
Истина, кълна се... без "преструвки"!
Аз, цяла нощ ще те римувам,
химикал и лист не са ми нужни!
С устни и очи ще те рисувам,
с рими в утрото, ще те събуждам!...
... Увлякохме се, в наш'те рими,
за стихчето забравих веднага...
Партньорът неусетно потопи ме,
в "римуван" свят, до сутринта...
... Е, друг път може да го продължа,
когато съм сама, в следобед тих.
За подробности ще премълча –
за двама само са, не са за стих!
© Pepi Petrova All rights reserved.
