Цялата

Когато Времето превръща
златното палто в пелерина
и усмивките, когато са набрани,
опаковани за сладко от спомени.
Тъгата ми когато се разплаче
и ти покаже пътя на надеждата,
тогава ще ме разбереш ли
защо дошла съм и заминала                 
                                                съм цялата.

(Когато капките престанат
да са меката половина от нас.
И останем затворени между стени,
тесни за градеж и ненужни за срутване.
Тогава ще ме стоплиш ли,
защото не мога от студ
да ти кажа, че треперя
от нямането на срички.

Оставените залези
сами ще се разхождат
привечер с ръце в джобовете…

Ще минат по твоята улица,
в търсене на адреса с вяра и доверие,

ала ръцете са твърде далеч,
                                             за да не си сам)

Едно докосване на ледници,

което всъщност ме запали

и звездите, в мен намерили
                                       своя гравитация.
                                                    
                                                                                                                  ноември 2011г.