Цялата
Цялата
Когато Времето превръща
златното палто в пелерина
и усмивките, когато са набрани,
опаковани за сладко от спомени.
Тъгата ми когато се разплаче
и ти покаже пътя на надеждата,
тогава ще ме разбереш ли
защо дошла съм и заминала
съм цялата.
(Когато капките престанат
да са меката половина от нас.
И останем затворени между стени,
тесни за градеж и ненужни за срутване.
Тогава ще ме стоплиш ли,
защото не мога от студ
да ти кажа, че треперя
от нямането на срички.
Оставените залези
сами ще се разхождат
привечер с ръце в джобовете…
Ще минат по твоята улица,
в търсене на адреса с вяра и доверие,
ала ръцете са твърде далеч,
за да не си сам)
Едно докосване на ледници,
което всъщност ме запали
и звездите, в мен намерили
своя гравитация.
ноември 2011г.
© Боряна All rights reserved.
