Цяр за обич
Като рана в душата,
като удар от нож,
като истина свята,
си във мен ден и нощ...
Като спомен изгаряш
и трептиш като звук,
като лудост ме караш
да шептя, че си тук...
Като звън на камбана
всеки миг бие в мен,
тишината е камък,
удрящ смях уморен...
Ще ти кажа без думи,
само с устни, ръце -
онова помежду ни
се цери със сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
