Хор черковен там в Южните щати -
лица черни, но с чисти души
молят Бога: "Смени ни съдбата!
Да! Сгрешихме! Но - кой не греши?
Мисис Смит ли, която измоли,
на реколтата зряла напук
на човек по сто бича на голо
за един кош по-малко памук?
А сър Дрейковиц, що заповяда
с поглед - мълния, с думи най - гневни,
да останем за три дена гладни:
"По-особено рекли сме Север!"
Обърни към нас, Господи, Взор
и виж колко на Тебе сме верни!"
Вечерта - този същият хор -
пее в местната кръчма за черни!
Ала - този път - тук е по-друго -
греят погледи, светят лица,
и искрата, присъща на Юга
е във всички горещи сърца!
Буен ритъм оркестър наслагва,
инструментите - нижат сола!
Кларинет и Тромпет се надбягват -
Саксофонът ги стига едва!
На Пианото думи се чуват,
една доза Рагтайм - налице,
едно Банджо - живота диктува,
всеки зрител - тактува с ръце!
Ксилофон и Маримба се вплитат
с чифт Чинели и стар Контрабас!
Тук ще кажа, ако ме запитат:
"Ето тъй, Братя - ражда се Джаз!"
© Момчил Манов Все права защищены