Д р у г а р и
Д р у г а р и
(на всички, които са избрали своя път)
Тая нощ
вятъра
се беше върнал отнякъде.
При капчука,
с когото заедно бяха пораснали.
Но рядко се виждаха.
на скитника,
от прашните друмища.
Той само мълчаливо му кимаше.
На сутринта
капчукът заплака...
и за пътищата...
които отдавна го викаха.
24.01.2009 г.
(на всички, които са избрали своя път)
Тая нощ
вятъра
се беше върнал отнякъде.
При капчука,
с когото заедно бяха пораснали.
Но рядко се виждаха.
Разказваше...
накрая дори с уста му засвири
оная...на скитника,
от прашните друмища.
Той само мълчаливо му кимаше.
На сутринта
капчукът заплака...
Тихо... и истински...
За вятъра,
който си беше отишъл на пръстии за пътищата...
които отдавна го викаха.
24.01.2009 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Пелов Все права защищены
