Д р у г а р и
Д р у г а р и
(на всички, които са избрали своя път)
Тая нощ
вятъра
се беше върнал отнякъде.
При капчука,
с когото заедно бяха пораснали.
Но рядко се виждаха.
на скитника,
от прашните друмища.
Той само мълчаливо му кимаше.
На сутринта
капчукът заплака...
и за пътищата...
които отдавна го викаха.
24.01.2009 г.
(на всички, които са избрали своя път)
Тая нощ
вятъра
се беше върнал отнякъде.
При капчука,
с когото заедно бяха пораснали.
Но рядко се виждаха.
Разказваше...
накрая дори с уста му засвири
оная...на скитника,
от прашните друмища.
Той само мълчаливо му кимаше.
На сутринта
капчукът заплака...
Тихо... и истински...
За вятъра,
който си беше отишъл на пръстии за пътищата...
които отдавна го викаха.
24.01.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Пелов Всички права запазени
