26.01.2009 г., 9:32 ч.

Д р у г а р и 

  Поезия » Гражданска
1457 0 11
                                           Д р у г а р и
                                                               (на всички, които са избрали своя път)



                        Тая нощ
                                  вятъра
                   се беше върнал отнякъде.

                         При капчука,
                    с когото заедно бяха пораснали.

                     Но рядко се виждаха.

                     Разказваше...

                    накрая дори с уста му засвири

                     оная...
                     на скитника,
                     от прашните друмища.

                         Той само мълчаливо му кимаше.


                       На сутринта
                     капчукът заплака...

                     Тихо... и истински...

                    За вятъра,

                      който си беше отишъл на пръсти

                      и за пътищата...
                     които отдавна го викаха.
                                                                                                               24.01.2009 г.









© Борислав Пелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??