29 окт. 2009 г., 22:51

* * *

879 0 3

Ела да откъснем презрелия залез,

да удавим в морето деня,

после, нагазили боси в тревата,

да запалим звездите една по една.

 

Дай ръка да надбягаме вятъра,

яхнали лудо диви коне,

после да помолиме облака

да пречисти земята от грях.

 

Нека бъдем отново деца

и да вярваме в приказки и чудеса.

Нека бъдем отново добри,

като слънцето да пръскаме лъчи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Драганова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ха! Дили, изобщо не предполагах, че ще те срещна тук!
    Браво! Страхотно пишеш! Давай още! =)
  • Ние сме си деца винаги!
    Само дето понякога го забравяме...
    Благодаря ти, че ми го напомни.
    Много ми хареса, Диляна!
  • Нека!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....