Oct 29, 2009, 10:51 PM

* * * 

  Poetry
735 0 3

Ела да откъснем презрелия залез,

да удавим в морето деня,

после, нагазили боси в тревата,

да запалим звездите една по една.

 

Дай ръка да надбягаме вятъра,

яхнали лудо диви коне,

после да помолиме облака

да пречисти земята от грях.

 

Нека бъдем отново деца

и да вярваме в приказки и чудеса.

Нека бъдем отново добри,

като слънцето да пръскаме лъчи.

 

© Диляна Драганова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ха! Дили, изобщо не предполагах, че ще те срещна тук!
    Браво! Страхотно пишеш! Давай още! =)
  • Ние сме си деца винаги!
    Само дето понякога го забравяме...
    Благодаря ти, че ми го напомни.
    Много ми хареса, Диляна!
  • Нека!!!
Random works
: ??:??