Ела да откъснем презрелия залез,
да удавим в морето деня,
после, нагазили боси в тревата,
да запалим звездите една по една.
Дай ръка да надбягаме вятъра,
яхнали лудо диви коне,
после да помолиме облака
да пречисти земята от грях.
Нека бъдем отново деца
и да вярваме в приказки и чудеса.
Нека бъдем отново добри,
като слънцето да пръскаме лъчи.
© Диляна Драганова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
