29.10.2009 г., 22:51

* * *

880 0 3

Ела да откъснем презрелия залез,

да удавим в морето деня,

после, нагазили боси в тревата,

да запалим звездите една по една.

 

Дай ръка да надбягаме вятъра,

яхнали лудо диви коне,

после да помолиме облака

да пречисти земята от грях.

 

Нека бъдем отново деца

и да вярваме в приказки и чудеса.

Нека бъдем отново добри,

като слънцето да пръскаме лъчи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Драганова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха! Дили, изобщо не предполагах, че ще те срещна тук!
    Браво! Страхотно пишеш! Давай още! =)
  • Ние сме си деца винаги!
    Само дето понякога го забравяме...
    Благодаря ти, че ми го напомни.
    Много ми хареса, Диляна!
  • Нека!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...