Ти беше сълзите от смях в очите.
Сега си тъгата, раждаща сълзите.
Ти беше лудото препускане на сърцето.
Сега си мечтаната прегръдка на ръцете.
Ти беше среднощния дъх на желанието. ...
Не искам повече да се разкъсвам
между действителност и спомени,
сърцето ми да плаче, разумът да съска,
да търся в самотата отговори.
(Дали приех Съдбата за случайност? ...
Мръсни улици, разбити паважи,
автобуси раздрънкани, без стъкла,
на пешеходна пътека кучета газят,
нас ни къпят със кална вода.
Бързат хората, никой за никъде, ...
Докосна есентта короните небесни
със багрите на многоцветната дъга
и заприличаха дърветата на бабините черги,
нашарени с природната боя.
Със нежелание си взехме сбогом ...
Аз тръгвам... Време е да си отида.
Причини - много, не една.
Но няма да стая във себе си обида,
че тя изгризва човешката душа.
Отивам си, защото те обичам, ...
Капризна беше нашата съдба,
капризна като глезена девойка.
Тя срещна ни и подари ни любовта,
а после ни наказа двойно.
Животът, като мъж под чехъл, ...
Нахлузих ризница от безразличие
и на лицето сложих маска,
ала под бронята все още те обичам,
очите ми те галят вместо ласка.
Наложих си да съм далеч от тебе ...
Писмата ми до теб, те не достигнаха,
но не защото сбъркан бе адреса,
аз спрях ги, не политнаха,
напомнят днес коса, несресана.
Стърчат от малката кутия, ...
