* * *
ххх
Всяка вечер
аз застилам масата
с бяла позлата.
Слагам чаши за теб,
за детето,
за любовта и за свободата.
После отпиваме мълчаливо,
храним се мълчаливо,
като част от студения здрач.
В тишината на поредицата от вечери
нашият огън е сякаш болногледач.
Любовта грейва понякога -
ореол на празнична свещ,
късче спомен от допир горещ.
А свободата така и не се отби
поне да си изпие чашата...
Но приборите й са на масата,
подредени до нашите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цонка Людмилова Все права защищены
