Cona (Цонка Людмилова)
34 30
19.08.2007 г., 17:14 ч.

* * * 

  Поезия
867 0 5

ххх

Всяка вечер

аз застилам масата

с бяла позлата.

Слагам чаши за теб,

за детето,

за любовта и за свободата.

После отпиваме мълчаливо,

храним се мълчаливо,

като част от студения здрач.

В тишината на поредицата от вечери

нашият огън е сякаш болногледач.

Любовта грейва понякога -

ореол на празнична свещ,

късче спомен от допир горещ.

А свободата така и не се отби

поне да си изпие чашата...

Но приборите й са на масата,

подредени до нашите.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??