Cona (Цонка Людмилова)
34 30
Aug 19, 2007, 5:14 PM

* * * 

  Poetry
868 0 5

ххх

Всяка вечер

аз застилам масата

с бяла позлата.

Слагам чаши за теб,

за детето,

за любовта и за свободата.

После отпиваме мълчаливо,

храним се мълчаливо,

като част от студения здрач.

В тишината на поредицата от вечери

нашият огън е сякаш болногледач.

Любовта грейва понякога -

ореол на празнична свещ,

късче спомен от допир горещ.

А свободата така и не се отби

поне да си изпие чашата...

Но приборите й са на масата,

подредени до нашите.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??