ххх
Всяка вечер
аз застилам масата
с бяла позлата.
Слагам чаши за теб,
за детето,
за любовта и за свободата.
После отпиваме мълчаливо,
храним се мълчаливо,
като част от студения здрач.
В тишината на поредицата от вечери
нашият огън е сякаш болногледач.
Любовта грейва понякога -
ореол на празнична свещ,
късче спомен от допир горещ.
А свободата така и не се отби
поне да си изпие чашата...
Но приборите й са на масата,
подредени до нашите.
© Цонка Людмилова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
