* * *

Aug 19, 2007, 5:14 PM

Poetry

973 0 5

ххх
Всяка вечер
аз застилам масата
с бяла позлата.
Слагам чаши за теб,
за детето,
за любовта и за свободата.
После отпиваме мълчаливо,
храним се мълчаливо,
като част от студения здрач.
В тишината на поредицата от вечери
нашият огън е сякаш болногледач. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works