5 зимни тристишия
* * *
Бяха тъжни дърветата –
несвикнали с голотата си.
Днес са в бели премени. Като булки.
* * *
Кой пръв е стъпил и е минал
в снега напреко, аз не знам...
Днес стъпките са заличени, пътека има!
* * *
Хлапак довчерашен – вода проливах,
за да лети по ледна шир шейната...
Сега избягвам върху лед да стъпя...
* * *
По стъклото – цяла градина,
нарисувана от нощния мраз...
Защо не мога да рисувам тъй!
* * *
Пухкав, бял, недокоснат сняг –
сякаш детски свят..
А след дни: ни къс от чистотата...
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Все права защищены