14 апр. 2020 г., 10:23

***

756 1 1

 

Ти ми бягаш. Ти се криеш. 

Докога, докога, докога.. 

Нима само трохи ще ми оставяш? 

Самота, самота, самота.. 

Ако знаеш само -  колко нощи не заспивах...

Тъмнина, тъмнина, тъмнина.

И колко пътища се спирах...

И колко пъти се проклех...

Нима си Хензел? 

Нима съм Гретел? 

Тишина, тишина, тишина.

Следите си - недей да триеш.

Следите си ми остави.

По тънка нишка аз ще тръгна.

И всички карти аз ще изчета.

Ще прекося  морета, океани.

Но само... аз да знам, че чакаш ти. 

Че чакаш ти.

Ти.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Radeva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мариа, много ми харесва стила ти на писане. Браво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...