14 апр. 2020 г., 10:23

***

760 1 1

 

Ти ми бягаш. Ти се криеш. 

Докога, докога, докога.. 

Нима само трохи ще ми оставяш? 

Самота, самота, самота.. 

Ако знаеш само -  колко нощи не заспивах...

Тъмнина, тъмнина, тъмнина.

И колко пътища се спирах...

И колко пъти се проклех...

Нима си Хензел? 

Нима съм Гретел? 

Тишина, тишина, тишина.

Следите си - недей да триеш.

Следите си ми остави.

По тънка нишка аз ще тръгна.

И всички карти аз ще изчета.

Ще прекося  морета, океани.

Но само... аз да знам, че чакаш ти. 

Че чакаш ти.

Ти.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Radeva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мариа, много ми харесва стила ти на писане. Браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...